🌐 Български

Мойте снимки и пътя на сътворението им

Аз ходя на енергийни места и се свързвам с енергията на природата.
С цялата любов, която е в мен, аз обработвам снимките.
Правейки това, аз се свързвам отново с тези енергийни места.
Енергията на природата и моята любов изпълват всяка моя снимка.

Вярвам, че човек чрез природата може по-добре, по-лесно, да се свърже със себе си,
със собствените си сили, които са дълбоко скрити във всеки човек.

Любов, мир, спокойствие, сигурност, сила, вечност, мъдрост,…
Всичко това и много повече излъчва природата с чистата си енергия. 
 

Силно искам, хората да се чувстват по-добре докато гледат моите снимки.
Затова допълнително инвестирам време, като проявявам това мое дълбоко вярване в моите утвърждения.
Често си го представям с образи по време на медитациите си.
Докато съм на енергийните места и снимам, в последствие обработвайки снимките, в ежедневието ми, аз съм пропита със силното желание да помогна на хората, да им бъда полезна.
Много съм благодарна, да бъда посредничка на енергията и красотата на природата, на посланията на нейният създател, чрез моите снимки!

Какво стой зад създаването на една снимка

Вие се наслаждавате на изгрев ☀️ или залез ☀️ на готовите снимки.
Човек може да почувства един момент или само през обектива 📷 или чрез очите, тялото и всичките си сетива.
Фотографите също усещат слънчева енергия, но само частично.
Ние сме фокусирани върху правенето на снимките или оцеляването на ръба на скала, с плътно събрани крака, за да съберем цялото езеро в една снимка и да не паднем.

Рила, България. Изгрев ☀️ на 7-те рилски езера,

Моята първа снимка беше изгрев ☀️ на известните 7-те рилски езера (~2100 ~2500м.), България. Беше лятото на 2016. През 2017 повторих всичко.

3 лета от 2015 правих изтощителни походи в моята мила родина.
За да хвана изгрева ☀️от Отовишки рид (~2670м.), 2016 и 2017 ходихме 2 часа в тъмната нощ, във времето, когато дивите животни 🐺🐻🦊 излизат,…
Този път бяхме двама, напълно неопитни и неподготвени в планините.
По пътеката видях мечи стъпки 🐾  по големи от обувката ми… Време за страх няма.
Слънцето не чака. По важното предстои – как да се задържа на ръба на скалата, няколка часа с тясно свити крака. За да хвана цялото езеро на снимката и същевременно да не падна в него.
Неспала дни и нощи се изисква още по голяма съсредоточеност.
Предварително минавам маршрута 1-2 пъти, като описваме почти всяко камъче.
Трябва да взема в предвид непредвидими факти. Метеорологични условия като мъгла, тъмна нощ без луна 🌙 и зведи ⭐,…

Пирин, Родопи, Белоградчишките скали, България

Обикновенно ходя във високите планини (2000 ~ 3000 м) сама. Винаги използвах огромна смелост и сила – физическа и психическа.
За кураж си мислех: „Сега ще вървя наляво и ако наблизо има диви животни 🐺🐻🦊 , те ще вървят надясно.“
Въпреки това се стрясках от всеки малък шум или ако раницата се закачеше в храсталака.
Струваше си. Аз се развих много и често надскачах границите си.
В някои моменти се питах: „Какво правиш тук, толкова си изтощена…?“
И честно казано, постигнах повечето от целите си, само защото мислех:
„Това не е за теб. Другите хора също трябва да видят това на твоите снимки.
Стани и продължи да вървиш по трудния, каменист, немаркиран път. Просто продължавай да вървиш, бавно, стъпка по стъпка.“ Пътеката за връх Полежан (2850,4 м.) в Пирин, юли 2018


Юни 2019 преживях радостта и силния ентусиазъм на моята първа клиентка. Това ми даде сила на места, като на Караджов камък (1448 м), през юли 2019. В момент на страх, аз продължих да се изкачвам по-нататък, по клатещата се нестабилна конструкция, която се състои от няколко скачени стълби.
Вътрешно знаех – това е моят правилен път.
Първата ми снимка намери щастливия си собственик точно 1 година, след като бях поставена на голям „изпит“, относно практикуването и изпълнението на призванието ми.
Ударих и нараних дъбоко челото си в скала. И за секунда не се замислих да прекратя с пейзажната фотография 📷. Знаех, че трябва да променя вътрешните си нагласи и да внимавам повече!
Много често снимам до пълно изтощение. След удара на главата си в скалата станах по-внимателна. 

Това се случи на Чудните мостове (1450 м.) в Родопите през юни 2018 г. Един ден бях преуморена и пренебрегнах отново сигналите на тялото си.
Вместо да обърна внимание на умората си, направих опасната стъпка. В изтощението ми, целеустремена към мястото, от което ще предам величието на природата, скочих, по точно прелетях на един крак, върху ръба на хлъзгава мокра скала. Как ще се върна обратно? Време за мислене нямаше.
Какво търсех под моста? – сигурност, закрила, топлина,… Намерих ги. Заедно с това получих урок – нищо не е по-важно от мен и тялото ми. Това което търсих е вътре в мен. За да разбера това нараних дълбоко челото си, като се връщах по обратния път. След това ме шиха повече от 1 час. Освен това се наложи да ходим обратно в болницата няколко поредни дни за различни прегледи и снимки. На втория ден ми се зави свят, вливаха ми банка. Лицето ми беше подуто в продължение на седмици.
Въпреки това съм благодарна за всичко! Със сигурност случилото се е за да ме предпази от нещо по-голямо, да науча урок. Сега съм по-внимателена, гледам къде стъпвам, мисля за обратния път и за силите си. Все още имам нужда от баланс при изтощителните ми фото пътешествия…


Често по време на работа взимам и двете ми момичета на 13 и 6 г. в момента.
За мен е важно човек лично да се докосне и зареди на тези прекрасни енергийни места.
Повечето са опасни, скалисти,… Сега съм отговорна за още 3 живота, освен моя…
Една от най-хубавата ми серия от снимки на Белинташ (1225 м.) от 2018 са свързани с викове към тях и баща им: „внимавай, стой там, не мърдай от мястото…“ 
Едновременно, аз трябва да внимавам къде стъпвам, докато бързам да хвана залязващото слънце ☀️… 2019 повторихме.

Много пъти трябва да правя трудни избори. Малката ми дъщеря е родена през лятото. Сезонът, който чакам цяла година. Всяка минута за снимки е ценна. В моята родина съм за броени дни, а местата са безбройни! Фото пътуванията са изтощителни физически и психически, а също свързани с много разходи. Избрах да оставя камерата 📷 в колата, в ден пълен с възможности за множество вдъхновяващи снимки. Избрах да отдам цялото ми внимание на дъщеря си. Сега тя е на 8 години.
2 пъти обаче, се наложи да пропусна рожденият и ден 🎂. Тя ми позволи, но майчиното ми сърце ❤ винаги се разкъсваше…
На едно фото пътуване човек не може да предвиди колко време ще му трябва, особенно ако никога не е бил на мястото. Дни на обикаляне, снимки, разпитване на месните жители,…
Изгрев ☀️ над Белоградчишките скали, 2020. Бях сама, чувах някави шумове от гората зад гърба ми. Реших да не бягам и докато се молех, на небето се появиха ангелски крила.

Моите снимки са интензивен процес на общуване с природата. Дълбоките преживявания вътре в мен, във душата ми, сърцето ми, се отпечатват пред очите ми. Чрез картините разкриващи се пред мен, природата и нейният създател, ме даряват за всеоттдайността и любовта ми към тях.
Аз съм просто смирена посредничка на техните послания. С трепет и благодарност заснемам тези драгоценни моментите и ги предавам на другите.

Това беше една малка част от пътя на сътворението на снимките ми.

С любов за вас
Валя 
ValyaA Photography

☆ Аз ФОТОГРАФИРАМ 📷, 🎥 енергийни места, усещам енергията на природата и се свързвам с нея.
Енергията на природата, моята любов 💗 и благодарност изпълват всяка снимка.
☆ В моя БЛОГ ✏ пиша за дишане и други упражнения, практики, медитации,… от духовни учители.

Table of Contents

Коментари:

Вашият коментар