Blog

Обикновенно ходя във високите планини (2000 ~ 3000 м) сама. Винаги използвах огромна смелост и сила – физическа и психическа.
За кураж си мислех: „Сега ще вървя наляво и ако наблизо има диви животни , те ще вървят надясно.“
Въпреки това се стрясках от всеки малък шум или ако раницата се закачеше в храсталака.
Струваше си. Аз се развих много и често надскачах границите си.
В някои моменти се питах: „Какво правиш тук, толкова си изтощена…?“
И честно казано, постигнах повечето от целите си, само защото мислех:
„Това не е за теб. Другите хора също трябва да видят това на твоите снимки.
Стани и продължи да вървиш по трудния, каменист, немаркиран път. Просто продължавай да вървиш, бавно, стъпка по стъпка.“ Пътеката за връх Полежан (2850,4 м.) в Пирин, юли 2018

Юни 2019 преживях радостта и силния ентусиазъм на моята първа клиентка. Това ми даде сила на места, като на Караджов камък (1448 м), през юли 2019. В момент на страх, аз продължих да се изкачвам по-нататък, по клатещата се нестабилна конструкция, която се състои от няколко скачени стълби.
Вътрешно знаех – това е моят правилен път.
Първата ми снимка намери щастливия си собственик точно 1 година, след като бях поставена на голям „изпит“, относно практикуването и изпълнението на призванието ми.
Ударих и нараних дъбоко челото си в скала. И за секунда не се замислих да прекратя с пейзажната фотография . Знаех, че трябва да променя вътрешните си нагласи и да внимавам повече! 
Вътрешна нагласа – не правиш достатъчно, не си достатъчна.
Ти който четеш, разпозна ли се в тази вътрешна нагласа? А, знаеш ли, твойте вътрешни нагласи, който те спъват в ежедневието ти, който не ти позволяват да рагърнеш напълно потенциала си?
Аз лично от години изучавам фотографията и много допълнителни неща. Изучавах и уча за да създам и подържам тази страница с прилежащият и магазин, с преводи на български и немски език. Грижа се за моите канали в Ютюб, Фейсбук, Инстаграм, Телеграм, също с преводи на български, немски и английски език. Уча много често нови неща и прилагам наученото по време на ежедневната ми работа.
Това е мястото от където аз изкарвам хляба си. Регистрирана съм официално като самоосигуряваща се.
Досега дълги години, инвестирах и инвестирам разходи, време, енергия, любов и отдаденост в призванието ми.
Аз искам хората да се чувстват по-добре в ежедневието си. Сами да намерят силата в себе си.
В последствие на погрешната ми вътрешната нагласа – не правиш достатъчно, аз много често снимам до пълно изтощение.
След удара на главата си в скалата станах по-внимателна. Като за начало по отношение на това къде стъпвам в природата…

Това се случи на Чудните мостове (1450 м.) в Родопите през юни 2018 г. Един ден бях преуморена и пренебрегнах отново сигналите на тялото си.
Вместо да обърна внимание на умората си, направих опасната стъпка. В изтощението ми, целеустремена към мястото, от което ще предам величието на природата, скочих, по точно прелетях на един крак, върху ръба на хлъзгава мокра скала. Как ще се върна обратно? Време за мислене нямаше.
Какво търсех под моста? – сигурност, закрила, топлина,… Намерих ги. Заедно с това получих урок – нищо не е по-важно от мен и тялото ми. Това което търсих е вътре в мен. За да разбера това нараних дълбоко челото си, като се връщах по обратния път. След това ме шиха повече от 1 час. Освен това се наложи да ходим обратно в болницата няколко поредни дни за различни прегледи и снимки. На втория ден ми се зави свят, вливаха ми банка. Лицето ми беше подуто в продължение на седмици.
Въпреки това съм благодарна за всичко! Със сигурност случилото се е за да ме предпази от нещо по-голямо, да науча урок. Сега съм по-внимателена, гледам къде стъпвам, мисля за обратния път и за силите си. Все още имам нужда от баланс при изтощителните ми фото пътешествия…
Често по време на работа взимам и двете ми момичета на 13 и 8 г. в момента.
За мен е важно човек лично да се докосне и зареди на тези прекрасни енергийни места.
Повечето са опасни, скалисти,… Сега съм отговорна за още 3 живота, освен моя…
Една от най-хубавата ми серия от снимки на Белинташ (1225 м.) от 2018 са свързани с викове към тях и баща им: „внимавай, стой там, не мърдай от мястото…“ 
Едновременно, аз трябва да внимавам къде стъпвам, докато бързам да хвана залязващото слънце … 2019 повторихме.

Много пъти трябва да правя трудни избори. Малката ми дъщеря е родена през лятото. Сезонът, който чакам цяла година. Всяка минута за снимки е ценна. В моята родина съм за броени дни, а местата са безбройни! Фото пътуванията са изтощителни физически и психически, а също свързани с много разходи. Избрах да оставя камерата в колата, в ден пълен с възможности за множество вдъхновяващи снимки. Избрах да отдам цялото ми внимание на дъщеря си. Сега тя е на 8 години.
2 пъти обаче, се наложи да пропусна рожденият и ден . Тя ми позволи, но майчиното ми сърце винаги се разкъсваше…
На едно фото пътуване човек не може да предвиди колко време ще му трябва, особенно ако никога не е бил на мястото. Дни на обикаляне, снимки, разпитване на месните жители,…
Изгрев над Белоградчишките скали, 2020. Бях сама, чувах някави шумове от гората зад гърба ми. Реших да не бягам и докато се молех, на небето се появиха ангелски крила.

Моите снимки са интензивен процес на общуване с природата. Дълбоките преживявания вътре в мен, във душата ми, сърцето ми, се отпечатват пред очите ми. Чрез картините разкриващи се пред мен, природата и нейният създател, ме даряват за всеоттдайността и любовта ми към тях.
Аз съм просто смирена посредничка на техните послания. С трепет и благодарност заснемам тези драгоценни моментите и ги предавам на другите.

Това беше една малка част от пътя на сътворението на снимките ми.

С любов за вас
Валя 
ValyaA Photography